През 1999 г. крал Джигме Вангчук одобрява използването на телевизия и интернет в слаборазвитата държава Бутан, убеждавайки масите, че рязкото развитие ще доведе страната до "брутно национално щастие" - термин, който самият той е съчинил. Филмът започва в края на този процес, когато Лая, последното закътано в хималайското кралство селце, е залято от пътища, електричество и кабелна телевизия. По време на тридневно пътешествие от Лая до процъфтяващата столица Тхимпху виждаме разтърсващата промяна през очите на 8-годишен монах, който няма търпение да замени молитвите с телевизор.